известно време се чудих защо съм направила този блог и какво всъщност искам да пиша тук. после забравих за него, а сега след появата на толкова интересния и очарователен мъж, който си представям как свършва красиво, отговорът направо щеше да ми извади очите с червена блуза.

той ми напомня на един приятел от пловдив, когато беше непълнолетен. има нещо възхитително момчешко в него и е тооолкова красив. на 30 ще е божествен, но нямам време да чакам. искам да ми пусне джаз и да ми разказва за себе си дълго, когато е адски близо до мен. и да го прави с месеци.

хареса ми тук и на него щеше му хареса, ако му пукаше какво става всъщност. а става въпрос за един много чудесен, той, от когото се надявам да останат скрити мислите ми тук, въпреки че ако се докопа до този сайт ще ме разпознае вероятно. не защото знае какво бих написала, не защото момичето в дясно прилича на мен, аз защото знае колко много си падам по зелените блузи с такова деколте и виждащи се цветни презрамки…ще ме разпознаете ли, а , колега